АБВ Речник

Как се превежда EMINENCE на български?

['eminans] 1. възвишение, височина, хълм
2. прен. високо положение, отличие, знаменитост, възвишеност, благородство (на характер), величие
to rise to EMINENCE издигам се, прославям се, достигам висок пост/ранг
3. църк. високопреосвещенство (титла на кардинал)
gray EMINENCE таен съветник, който държи властта в ръцете си